ПЛАНИНАТА БИЛО-с.БОЙКОВЕЦ-вр.МАНЯКОВ КАМЪК-х.РУДИНАТА-р.КОБИЛЯ-30-12-2011 г.

Рано сутринта пристигнах в с. Бойковец и докато преценявах откъде да тръгна нагоре съм прeминал с колата през цялото село. Стигнах до последните къщи и там видях човек. Реших да го питам за пътя към вр. Маняков камък. Улучих баш най-точният човек. Оказа се настоящият  хижар на хижа Рудината. Улучих и точното място където да го срещна. На мястото на срещата ни минаваше малка рекичка с мостче през нея. Зад мостчето тръгваше черен път към билото на планината Било. Благодарих на човека и хванах указания път нагоре. Планината Било е под формата на буквата Г. Двeте рамена на Г-то са разположени на север и на запад от Бойковец. Аз тръгнах на север. В началото пътя върви по оголен баир. Гледката е панорамна. Вижда се цялото било на север и на запад. Селото е красиво разположено в малкото Бойковско поле. 

Откри се и гледка към билото на Стара планина с върховете Баба и Звездец. Черния път по който вървях беше доста странен-вкопан в склона, широк, равен и без коловози по него. Може би е римски. Видях нагоре да минава  широк черен път, подсичащ цялото било на планината. Изоставих моя път и направо през гората излязох до подбилния път. 

Маркировката от с.Бойковец към х.Рудината

Озовах се до огромна бука с маркировка на нея. Маркировката беше гр. Правец-х. Рудината. Завих към Рудината. Снега вече стана сериозен, но по пътя беше минавал джип и беше утъпкано. Пътя е панорамен, без голяма денивелация и предлага много гледки на юг и на запад. След няколко километра GPS-са показа, че съм под вр. Маняков камък-най-високият връх в района. Пътя минава на двеста метра от върха. Изоставих пътя и се качих на Маняков камък. 

На вр. Маняков камък


На върха има три каменни отметки и красива гледка в западна посока. Вижда се Мургашкия дял на Стара планина и голия връх Мургаш. От село Бойковец до вр. Маняков камък денивелацията е около 800 метра, като най-сериозната и част е от селото до билото. Върнах се отново на пътя и скоро стигнах до голяма поляна. Поляната е важен разклон с пътища в много посоки. Има огромна бука с много маркировки по нея. Под буката има маса и пейка. Спрях за кратка почивка и продължих към Рудината. Хижата е на около километър след поляната. Пътя излиза на малко и голо връхче. Хижата е под него в края на поляната. 

Хижа Рудината


Приблизително на това място планината завива в южна посока. Тук някъде беше и средата на моя маршрут. Хижата беше заключена и без никакви следи около нея. Нито от хора, нито от животни. Продължих на юг към вр. Венеца. След х. Рудината се слиза доста след което се качва вр. Венеца. Пътя беше отново вкопан в баира и сега вече бях сигурен, че е римски. Връх Венеца се изкачва на зигзаг, като малко преди котата му има отбивка. 

Маркировки

На голямо дърво атрактивно са забити много маркировъчни табелки. Завих в посока х. Чавдар. Върви се водоравно през много красива смесена гора разположена около малка поляна. Това е и най-красивата част от маршрута. Местността се казва Равни дел. Все едно съм в парк. Дърветата са природно разредени, отвсякъде текат поточета, които са образували няколко малки езерца. За втори път минавам през това място и за втори път чувствам голямо спокойствие. След поляната с езерцата се излиза на черен път. Върви се с малка денивелация нагоре. Стига се до друго красиво място - Канделева поляна. По средата на поляна пак има малко езеро и до езерото - дървена къщичка с красива дървена ограда. След поляната пътя подсича връх Големия елак и излиза от гората в м. Въртележката. Пред мен е огромно алпийско пасище. Право на юг е вр. Звездец. Наляво е главното било на Стара планина.

Към централното било на Стара планина

Надясно са Софийското поле и масива на Мургаш. Някъде далеч надолу вдясно са прохода Арабаконак и над него автомагистрала Хемус. Времето е ясно, но духа много силен вятър. Отивам да видя паметника на руските войници. 

Руският паметник на билото

Паметната плоча и все още  строшена на две. Може би са я помислили за комунистическа. Руските войници са убити по време на руско-турската война с оръдия от връх Звездец. От студа и вятъра започвам да замръзвам. Снимам няколко кадъра и решавам бързо да слизам към Бойковец. Помнех от предишното си минаване къде е отбивката за селото, но сега не можах да я открия. На GPS-са също я нямаше. Влязох бързо в гората за да не замръзна. Започнах да се спускам без да търся пътека. Малко под билото все пак я открих. Пътеката следва долината на река Кобиля, като при една дървена барака преминава в черен път. Все по черния път стигнах до село Бойковец и към 16.30 на здрачаване бях при колата.

http://media.snimka.bg/9906/026066468-big.jpg?r=0

GPS track

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

ЕТРОПОЛСКИ БАЛКАН-ОКОЛО с.БОЙКОВЕЦ-14.01.2012 г.

Бях решил да се кача от с. Бойковец  до билото на Стара планина и по възможност до вр. Звездец. Още щом стигнах до гр. Етрополе разбрах, че едва ли ще изпълня целта си. 7 дни след последния снеговалеж  в града имаше страшно много сняг. 

гр. Етрополе

Завих към с. Бойковец и още в началото на пътя трябваше да си оставя колата. Пътя беше изчистен от снега, но не докрай и колата буксуваше и занасяше. Продължих пеша към селото. 

Към Бойковец

На отбивката за х. Звездец реших да помоля военните да ме пуснат по асфалта нагоре, но ми отказаха. Продължих към селото и стигнах до първите къщи. Там видях отклонение от пътя наляво и реших да тръгна по него. Веднага затънах до кръста в мекия сняг. Още тук трябваше да взема решение дали да продължа. 

село Бойковец

Времето беше хубаво и реших да се поразходя докъдето мога. Сложих снегоходките и се започна едно пропадане. Снегът мек и дълбок. Снегоходките бяха напълни излишни. Продължих бавно нагоре и не трябва да съжалявам, че продължих. Пътеката се оказа позатлачен черен път, който виеше наляво-надясно и нагоре през гората. Денивелацията бе малка, а красотата безкрайна. 

Наведената гора

Дърветата бяха наведени от отрупалия ги сняг. 

Горският тунел

Ходех в нещо като тунел от растителност при пълна тишина. Няколко пъти паднах с главата напред. Затъването в дълбок сняг отнема бързо силите. Реших, че ще ходя до 12 часа и ще се връщам докъдето и да стигна. 

Към централното било на Стара планина

Гората рядко предлагаше панорамни гледки. Не знаех точно къде съм и погледнах GPS-са. На уреда видях друг черен път, който се съединяваше с моя и се връщаше в селото, но от друго място. Стигнах до отбивката около 12.30 часа и завих по другия път за да направя кръг. Започнах да се спускам към долината на река Кобиля. Бях ходил по тази река преди около две седмици и знаех, че е много красива. Излязох на реката до разклон от който излизаха няколко пътя. Естествено продължих по погрешния път. Както си вървях надолу и видях следи от снегоходки. Чак тогава направих справка с GPS-са. Оказа се, че много рано съм затворил кръга. Е сега поне на връщане снега беше утъпкан. Стигнах много рано до колата, едва към 14 часа. Бях с напълно изцедени физически сили, но пък ми останаха хубави спомени.

GPS track

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

ВИТОША-с.БИСТРИЦА, х.АЛЕКО-ЧЕРНИ ВРЪХ-с.ЖЕЛЕЗНИЦА-22.01.2012 г.

Тръгнах точно в 7.00 часа сутринта от паркинга при последните къщи на Бистрица. Реших да се кача на Черни връх по пътеката покрай Бистришка река. През нощта беше навалял още около 10 см. нов сняг. Нямаше още следи по него така, че бях първия турист за днес. В началото на пътеката е Месалската чешма от която тече чудесна рилска вода. Обикновено спирам при нея, но сега я подминах. Времето беше много студено за пиене. Въпреки многото сняг трасето на пътеката беше утъпкано от предишните дни и си личеше. Бях приятно изненадан от новата маркировка – лентова и с табелки, както и от поправения мост в м. Самоковището. 

Моста в м. Самоковището

От Бистрица до Самоковището е около 40 мин. с малка денивелация. Спрях за минутка за снимки и продължих към м. Менчето. От Самоковището до Менчето се върви почти водоравно, като се преминава през още три мостчета. Следва най-голямата денивелация-между четвърти и пети мост. Снегът тук беше около метър и много мек. Сложих снегоходките, но и те не помогнаха. Затъвах на всяка крачка и често спирах за почивка. Петият мост беше почти затрупан, но поне бяха махнали огромното дърво, което стоя върху моста няколко години.  Преди тук беше гъста гора с огромни дървета, а сега е почти голо. Останали са да стърчат само няколко прекършени ствола. Пътеката допреди две години беше затлачена от падналите дървета, но сега е основно почистена. Унищожената от корояда гора е завзела още много нови територии. Бързо стигнах до поляната Долен Къркъм, където е разклона за х. Погледец. След поляната влязох в гора и отново започнах да затъвам в мек и дълбок сняг. Много бавно стигнах до Каменната река или Триъгълната грамада. 

Моста през Каменната река

След Каменната река следва голата м. Присоите, където снегът беше твърд и поне не затъвах. На Меча поляна снега стигаше до 150 см. и арката в началото на поляната беше потънала почти догоре в него. На х. Алеко хората бяха, защото лифта не работеше. 

х.Алеко

Тръгнах от Алеко към Черни връх в гъста мъгла и силен вятър. Вървях само по коловата маркировка. Горе на откритото вятъра стана ураганен, но за сметка на това снега беше твърд и се ходеше по-бързо. Стигнах на Черни връх около 13 часа-много по-късно отколкото очаквах.

Черни връх

 Бях се забавил доста по пътя от Бистрица до Алеко. Изпих в заслона един чай, щракнах няколко снимки на отметката за връх и на заслона и тръгнах към Железница. От Черни връх коловата маркировка към Железница е направена така, че не започва от върха, а трябва да се слезе малко назад по пътеката за Алеко. От опит знам, че в гъстата мъгла е много опасно от върха да се търси коловата маркировка направо към Железница. Около 5 или 6 кол има малка каменна къща. Коловата маркировка за Железница започва от нея. По пътя за Железница вятърът ми биеше в гърба, а не отстрани и се ходеше много по-комфортно. Бързо стигнах до х. Академика /Физкултурник/. По пътя ми направи впечатление, че между Резньовете и вр. Скопарника не духа много, а там почти винаги има ураганен вятър. На х. Академика мъглата се вдигна, но вятъра беше много силен. За да снимам хижата трябваше да сляза доста под нея.

х.Академика

 От Академика слязох бързо по коловата маркировка през билото Шеовица до боровата гора. Най-после бях на завет и поспрях за кратка почивка. След гората си излиза на голата м. Алински валог. До последните дървета пътя се разклонява към Железница-надясно и към Бистрица-наляво. Тръгнах към Бистрица за да затворя кръга за днес. Отбивката е немаркиран черен път, по който се стига до Панорамната пътека между Бистрица и Железница. Излиза се приблизително по средата на пътеката между Бистрица и Железница на панорамно място с красиво оформен горски кът. Точно на разклона има беседка, маси със столчета и извор с хубава вода. Завих по Панорамната пътека към Бистрица и към 16 часа си бях обратно при колата.

GPS track

ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track