Рано сутринта пристигнах в с. Бойковец и докато преценявах откъде да тръгна нагоре съм прeминал с колата през цялото село. Стигнах до последните къщи и там видях човек. Реших да го питам за пътя към вр. Маняков камък. Улучих баш най-точният човек. Оказа се настоящият хижар на хижа Рудината. Улучих и точното място където да го срещна. На мястото на срещата ни минаваше малка рекичка с мостче през нея. Зад мостчето тръгваше черен път към билото на планината Било. Благодарих на човека и хванах указания път нагоре. Планината Било е под формата на буквата Г. Двeте рамена на Г-то са разположени на север и на запад от Бойковец. Аз тръгнах на север. В началото пътя върви по оголен баир. Гледката е панорамна. Вижда се цялото било на север и на запад. Селото е красиво разположено в малкото Бойковско поле.
 Откри се и гледка към билото на Стара планина с върховете Баба и Звездец. Черния път по който вървях беше доста странен-вкопан в склона, широк, равен и без коловози по него. Може би е римски. Видях нагоре да минава широк черен път, подсичащ цялото било на планината. Изоставих моя път и направо през гората излязох до подбилния път.  |
| Маркировката от с.Бойковец към х.Рудината
Озовах се до огромна бука с маркировка на нея. Маркировката беше гр. Правец-х. Рудината. Завих към Рудината. Снега вече стана сериозен, но по пътя беше минавал джип и беше утъпкано. Пътя е панорамен, без голяма денивелация и предлага много гледки на юг и на запад. След няколко километра GPS-са показа, че съм под вр. Маняков камък-най-високият връх в района. Пътя минава на двеста метра от върха. Изоставих пътя и се качих на Маняков камък.
|
 |
| На вр. Маняков камък На върха има три каменни отметки и красива гледка в западна посока. Вижда се Мургашкия дял на Стара планина и голия връх Мургаш. От село Бойковец до вр. Маняков камък денивелацията е около 800 метра, като най-сериозната и част е от селото до билото. Върнах се отново на пътя и скоро стигнах до голяма поляна. Поляната е важен разклон с пътища в много посоки. Има огромна бука с много маркировки по нея. Под буката има маса и пейка. Спрях за кратка почивка и продължих към Рудината. Хижата е на около километър след поляната. Пътя излиза на малко и голо връхче. Хижата е под него в края на поляната. |
 |
| Хижа Рудината Приблизително на това място планината завива в южна посока. Тук някъде беше и средата на моя маршрут. Хижата беше заключена и без никакви следи около нея. Нито от хора, нито от животни. Продължих на юг към вр. Венеца. След х. Рудината се слиза доста след което се качва вр. Венеца. Пътя беше отново вкопан в баира и сега вече бях сигурен, че е римски. Връх Венеца се изкачва на зигзаг, като малко преди котата му има отбивка. |
 |
| Маркировки
На голямо дърво атрактивно са забити много маркировъчни табелки. Завих в посока х. Чавдар. Върви се водоравно през много красива смесена гора разположена около малка поляна. Това е и най-красивата част от маршрута. Местността се казва Равни дел. Все едно съм в парк. Дърветата са природно разредени, отвсякъде текат поточета, които са образували няколко малки езерца. За втори път минавам през това място и за втори път чувствам голямо спокойствие. След поляната с езерцата се излиза на черен път. Върви се с малка денивелация нагоре. Стига се до друго красиво място - Канделева поляна. По средата на поляна пак има малко езеро и до езерото - дървена къщичка с красива дървена ограда. След поляната пътя подсича връх Големия елак и излиза от гората в м. Въртележката. Пред мен е огромно алпийско пасище. Право на юг е вр. Звездец. Наляво е главното било на Стара планина.
|
 |
| Към централното било на Стара планина |
 |
| Руският паметник на билото |
Паметната плоча и все още строшена на две. Може би са я помислили за комунистическа. Руските войници са убити по време на руско-турската война с оръдия от връх Звездец. От студа и вятъра започвам да замръзвам. Снимам няколко кадъра и решавам бързо да слизам към Бойковец. Помнех от предишното си минаване къде е отбивката за селото, но сега не можах да я открия. На GPS-са също я нямаше. Влязох бързо в гората за да не замръзна. Започнах да се спускам без да търся пътека. Малко под билото все пак я открих. Пътеката следва долината на река Кобиля, като при една дървена барака преминава в черен път. Все по черния път стигнах до село Бойковец и към 16.30 на здрачаване бях при колата.
http://media.snimka.bg/9906/026066468-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9906/026066468-big.jpg?r=0
 |
| GPS track |
Няма коментари:
Публикуване на коментар