ПЛАНИНСКИ ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ: ЕТРОПОЛСКИ БАЛКАН-ОКОЛО с.БОЙКОВЕЦ-14.01.2012 г.

Бях решил да се кача от с. Бойковец до билото на Стара планина и по възможност до вр. Звездец. Още щом стигнах до гр. Етрополе разбрах, че едва ли ще изпълня целта си. 7 дни след последния снеговалеж в града имаше страшно много сняг.

гр. Етрополе

Завих към с. Бойковец и още в началото на пътя трябваше да си оставя колата. Пътя беше изчистен от снега, но не докрай и колата буксуваше и занасяше. Продължих пеша към селото.

Към Бойковец

На отбивката за х. Звездец реших да помоля военните да ме пуснат по асфалта нагоре, но ми отказаха. Продължих към селото и стигнах до първите къщи. Там видях отклонение от пътя наляво и реших да тръгна по него. Веднага затънах до кръста в мекия сняг. Още тук трябваше да взема решение дали да продължа.

село Бойковец

Времето беше хубаво и реших да се поразходя докъдето мога. Сложих снегоходките и се започна едно пропадане. Снегът мек и дълбок. Снегоходките бяха напълни излишни. Продължих бавно нагоре и не трябва да съжалявам, че продължих. Пътеката се оказа позатлачен черен път, който виеше наляво-надясно и нагоре през гората. Денивелацията бе малка, а красотата безкрайна.

Наведената гора

Дърветата бяха наведени от отрупалия ги сняг.

Горският тунел

Ходех в нещо като тунел от растителност при пълна тишина. Няколко пъти паднах с главата напред. Затъването в дълбок сняг отнема бързо силите. Реших, че ще ходя до 12 часа и ще се връщам докъдето и да стигна.

Към централното било на Стара планина

Гората рядко предлагаше панорамни гледки. Не знаех точно къде съм и погледнах GPS-са. На уреда видях друг черен път, който се съединяваше с моя и се връщаше в селото, но от друго място. Стигнах до отбивката около 12.30 часа и завих по другия път за да направя кръг. Започнах да се спускам към долината на река Кобиля. Бях ходил по тази река преди около две седмици и знаех, че е много красива. Излязох на реката до разклон от който излизаха няколко пътя. Естествено продължих по погрешния път. Както си вървях надолу и видях следи от снегоходки. Чак тогава направих справка с GPS-са. Оказа се, че много рано съм затворил кръга. Е сега поне на връщане снега беше утъпкан. Стигнах много рано до колата, едва към 14 часа. Бях с напълно изцедени физически сили, но пък ми останаха хубави спомени.